ѝзточник, мн. -ци, м. 1. Това, което дава начало на нещо, от което се добива нещо. Тия езера... служат за източници на главните реки, които тръгват от Рила към Дунава и Бяло море. Вазов. Суровинен източник. Източник на зараза. Източник на електрическа енергия. || Прен. Основна, главна причина за нещо; първопричина. Източник на здраве и сили. Източник на колебания. 2. Писмени или словесни материали, от които се черпят сведения за научни изследвания. Авторът е почерпил материал от няколко исторически източника. || Разг. Лице, от което се черпят някакви сведения, слухове. Достоверен източник. Несигурен източник.
|