изтощèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изтощя. България бе слаба тогава, изтощена от по-раншните татарски нашествия. Вазов. 2. Като прил. — който е с изчерпани физически сили; омаломощен, изнурен. Откъм океана постоянно нахълтват топли влажни мъгли, които правят човека да се поти и да се чувства изтощен. Г. Белев. || Отслабнал, повехнал, изпит. Тая болка беше свила нейната млада и изтощена снага на купчинка. Елин Пелин.
|