изтрàйвам, -аш, несв.; изтрàя, -àеш, мин. св. -àях, св., непрех. 1. Разг. Запазвам се докрай, не се развалям. Ако не сложиш достатъчно сол на туршията, няма да изтрае. 2. Трая, понасям търпеливо докрай; изтърпявам. Адските пронизващи болки отново замъглиха съзнанието му. Остана да блещука само една мисъл... да не издаде нищо, да изтрае докрай. Дим. Димов.
|