изтрèбвам, -аш, несв.; изтрèбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Требя всичко; унищожавам. Пий! Имаш право да пиеш. Изтреби вълците, изкорени ги. Йовков. Радуил и бунтовниците изтребваха безпощадно татарските велможи. Вазов. изтребвам се, изтребя се страд.
|