изтрещя̀вам, -аш, несв.; изтрещя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изтрещя̀л, -а, -о, мн. изтрещèли, св., непрех. Внезапно и за кратко време трещя. Трептяха червени светкавици и наблизо някъде изтрещяваше страшен гръм. Йовков. Снарядът изтрещя върху стоманената броня, танкът се завъртя а откри хълбока си. Вежинов.
|