изтрѝт, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изтрия. 2. Като прил. — а) Изличен. Изтрит надпис. б) Изтъркан, изхабен. Той дойде в един мрачен декемврийски ден в оръфан сив балтон, гологлав, с чанта в ръка и едно изтрито куфарче. Кр. Григоров. в) Прен. Банален, блудкав, изтъркан. Изтрити фрази.
|