изтръ̀гвам, -аш, несв.; изтръ̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтръ̀гнат, св., прех. Със сила измъквам, изтеглям нещо; издърпвам, изскубвам. Па сякаш се бои да не остане буренът, втурва се бърже и го изтръгва. П. Ю. Тодоров. Ако ми изтръгнат езика с нажежени клещи, пак няма да продумам — каза Темир. Вазов. Двамата Вълчанови сина, изтръгнали кой знае откъде по един кол, все още се обръщаха назад. Йовков. Той притича бързо и изтръгна хляба от ръцете на уплашената женица. Вежинов. || Прен. Получавам, добивам с насилие, с принуда. Всичката вина и негодувание паднаха върху злочестия идиот, комуто игуменът с бой изтръгна изповедта. Вазов. Изтръгвам показания от някого. || Изваждам някого от тежко душевно състояние. Всичко това я окуражи, изтръгна я от унинието. Вазов. изтръгвам се, изтръгна се страд. □ Изтръгвам победа — с мъка спечелвам победа.
|