изтръ̀пвам, -аш, несв.; изтръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За части от човешкото тяло — вдървявам се поради продължително притискане, от студ и др. Борко се събуди от студ; краката му, заровени в шумата, бяха изтръпнали, пръстите на ръцете му — вкочанени. М. Марчевски. Най-после той се реши, изправи се, постоя като изтръпнал, докато попремине болката в старите му колена, и тръгна. Йовков. Изтръпна ми ръката. 2. Полазват ме тръпки поради силно вълнение или уплаха. Гледам срутената пръст и изтръпвам при мисълта, че само за една секунда щях да бъда под нея, смазан на пихтия. Л. Стоянов. Изтръпвам от страх.
|