изтъ̀нко нареч. 1. С тънък звук; остро, пискливо. И тъй като и тримата мълчаха, в кръчмата стана толкоз тихо, че ясно се чу как водата е гюма възвира изтънко, звънливо, като че запя. Йовков. 2. Издалече, от край докрай, подробно. Алексей взел хартия и перо и написал изтънко цялото си житие. Влайков.
|