|
изтъня̀вам1, -аш, несв.; изтънèя, -èеш, мин. св. изтъня̀х, прич. мин. св. деят. изтъня̀л, -а, -о, мн. изтънèли, св., непрех. Ставам тънък. Виждах месеца над баирите, изтънял и обърнат надолу като жетварски сърп. Йовков. Конят беше цял в пот, отслабнал и изтънял само в един ден. Йовков. След него се полюлява Вартоломей, който изглежда сега по-висок, защото от ден на ден повече изтънява. Йовков.
изтъня̀вам2, -аш, несв.; изтъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане тънко. Чудно високо издигаше гласа си певецът, засукваше го, изтъняваше го. Вазов. изтънявам се, изтъня се страд.
|