изтъ̀ркан, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от изтъркам. 2. Като прил. — а) Който е извехтял, изхабен. Изтъркани машини. Изтъркани дрехи. б) Остарял от употреба; банален. Изтъркани думи. Изтъркана истина. Изтъркана басня. Изтъркана мелодия.