изтърпя̀вам, -аш, несв.; изтърпя̀, -ѝш. мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. изтърпя̀л, -а, -о, мн. изтърпèли, св., прех. Търпя, понасям докрай; изтрайвам. Видях ги (селяните) да ги мъчат, видях ги да ги водят на смърт, и всякога ме учудваха с мъжеството и резигнацията, с които изтърпяваха всичко. Величков. Като не те видях вчера и днес, не можах да изтърпя. Ще отида, рекох, да я видя. Йовков. изтърпявам се, изтърпя се страд.
|