изтъ̀рсвам, -аш, несв.; изтъ̀рся, -иш, мин. се. -их, св., прех. 1. С тръскане почиствам нещо. Една слугиня изтърсва някакъв килим. Смирненски. Тя прибра покривката на масата и излезе да я изтърси. Йовков. 2. С тръскане изсипвам нещо. Като изтърси на тревата всички трици, Галунка се обърна да си влезе в къщи. Йовков. Лъжлив Съби стана... и, като изтърси лулата, мушна я в пояса. Чудомир. || Разг. Неволно оставям нещо да падне; изтървавам. Помниш ли като обърна каруцата па изтърси момите върху тръните. Йовков. Изтърсила съм си някъде ключовете. 3. Разг. Неодобр. Оставям, поставям нещо пред някого неочаквано, внезапно или без да го питам дали иска. Вместо грамада злато, баща ми с ужас видя, че изтърсих пред него куп ръкописи с раздирателни поеми и оди. Вазов. 4. Разг. Неодобр. Казвам нещо неочаквано, неуместно. Ами какво искаш? — пита го сърдито Дочоолу... — Да основем една банка! — изтърсва Данко Харсъзина. Ал. Константинов. Гледай каква глупост изтърси.изтърсвам се, изтърся се страд.
|