изỳвам, -аш, несв.; изỳя, -ỳеш, мин. св. изỳх, прич. мин. страд. изỳт, св., прех. Събувам, свалям, смъквам. Като идва и ни носи кокошка или млади кочани, ние я караме да си изува цървулите вън, за да не ни зацапва с кал дъските и чергите. Дим. Талев. изувам се, изуя се страд.
|