|
изумя̀вам1, -аш, несв.; изумя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Силно учудвам; смайвам, слисвам. 2. Забравям, излиза ми от ума. 1-ви август (по онова време на тая. дата се откриваше ловът). Аз, залисан нещо в работа, бях съвсем изумил. Елин Пелин.
изумя̀вам2, -аш, несв.; изумèя, -èеш, мин. св. изумя̀х, прич. мин. св. деят. изумя̀л, -а, -о, мн. изумèли, св., непрех. Разг. Отслабвам умствено; обезумявам. От пиене човек изумява.
|