изфучàвам, -аш, несв.; изфучà, -ѝш, мин. св. -àх, св. 1. Непрех. Изведнъж издавам кратко фучене. Джели (рогачът) се изправи гордо и сърдито изфуча с ноздри. Ем. Станев. В същия миг отзад нещо изфуча и една стрела се заби я лявата плешка на Събо. Ст. Загорчинов. || Профучавам. Конниците изфучаха надолу в облак прах и се изгубиха във високите орехи. Л. Стоянов. Гледа странникът, сегиз-тогиз железница изфучи край него и се изгуби из мъглата. Ал. Константинов. 2. Прех. Прен. Разг. Сърдито, сопнато изговорвам. Мълчете вие, мъжете! — изфуча Фотина. Вазов. Ще ти смажа главата като на змия! — изфуча Първан Лазаров. Вазов.
|