изхàйтвам, -аш, несв.; изхàйтя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя някого да стане хайта. Разполагаше със средства... и харчеше... Баща му сам го изхайти. Вазов. изхайтвам се, изхайтя се страд.