изхвъ̀рчам, -аш, несв., непрех. Изхвърчавам. Изведнъж Игрил извика радостно и забоде пак шиповете си в измореното добиче, от чиито ноздри изхвърчаше пяна. Ст. Загорчинов. Изпод копитата изхвърчаше пръст. Йовков.