изхòждам1, -аш, несв.; изхòдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изминавам с ходене. На ден дружината изхожда 20 км. || Обикалям, посещавам. Парорийската обител,, не приличаше на другите манастири и обители, каквито беше изходил и видял Теодосий. Ст. Загорчинов. От дворците на цезарите на Палатинския хълм остават само развалини, между които вървите няколко часа, без да ги изходите. Величков. изхождам се, изходя се страд.
изхòждам2, -аш, несв., непрех. (рус.). 1. Произтичам, произлизам, водя началото си. Песните за Крали Марка изхождат първоначално от местата, дето той е владял. П. П. Славейков. 2. Вземам за основа, за изходно начало нещо и излизам от него в своите мисли, действия, постъпки; основавам се на нещо. Философският материализъм на Маркс изхожда от това, че светът по природата си е материален.
|