изхрàнвам, -аш, несв.; изхрàня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Грижа се за прехраната на някого за известно време; давам прехрана. Тоя имот го имам от майка си... Ако не тече — капе, все ще може да изхраним една челяд. Йовков. 2. Прен. Отглеждам, възпитавам. Аз затуй ли съм изхранил дъщеря, та да дойде да я грабне един нехранимайко. Йовков. изхранвам се, изхраня се страд.
|