изцỳквам, -аш, несв.; изцỳкам, -аш, св., прех. Разг. Изпивам. Я напълни една голяма чаша, за да залея салама. — Няма ни капка. Всичко изцукахте. Вазов. Селянинът поема чашката, поздравява, изцуква си я и става да си иде. Блъсков. изцуквам се, изцукам се страд.
|