изцъ̀клям cе, -яш се, несв.; изцъ̀кля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Добивам стъклено студен блясък. Небето се беше изцъклило като сълза. Влайков. Последната дума замря на устата му. Очите му се изцъклиха от уплаха. Вежинов.