изчèзвам, -аш, несв.; изчèзна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Махам се, скривам се от погледа на някого; изгубвам се. Една нощ той изчезна от къщи. Вазов. Павел я гледа дълго, дълго, докато тя изчезна зад нивите. Елин Пелин. Децата, щом ни зърнат, благоразумно изчезват, скриват се зад плетищата и ни гледат отдалеч. Л. Стоянов. 2. Преставам да съществувам. Изчезва споменът за миналите дни. П. П. Славейков. Беше късно вече и последната надежда изчезваше. Йовков.
|