изчовъ̀рквам, аш, несв.; изчовъ̀ркам, -аш, св., прех. Изкарвам, изваждам нещо с човъркане; изчоплям. Очите на образите от стенописите бяха изчовъркани. изчовърквам се, изчовъркам се страд.