изчòплям, -яш, несв.; изчòпля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изваждам, изкарвам нещо с чоплене; изчовърквам. Една троха ми влезе в зъба, едвам я изчоплих. 2. Прен. Едвам изтръгвам от някого думи, сведения. Невястата му... рядко можеше да изчопли от него някоя дума. Влайков. изчоплям се, изчопля се страд.
|