изчỳквам, -аш, несв.; изчỳкам, -аш, св., прех. 1. Изведнъж и за кратко време чукам. Някой изчука на вратата. 2. Изработвам с чукане. Изчука ли камъка? изчуквам се, изчукам се страд. □ Каквото изчука, изпука (разг.) — за прахосник: похарчва всичко, каквото спечели.
|