изю̀двам се, -аш се, несв.; изю̀дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. 1. Ставам лукав, неискрен, лицемерен. Земята е харна — хората се изюдиха. Гледаш го — през деня набожен, на хората сметка държи, ако се не прекръстят, а през нощта и с дяволите другарлък прави. Караславов. 2. Надсмивам се грубо. Още мъничко, и в една тъмна нощ ще се покачим с тебе на Черни връх и всред гръм и светкавици ще се изсмеем, ще се изкикотим, ще се изюдим над тия глупци! Ал. Константинов.
|