изя̀ждам, -аш, несв.; изя̀м, изядèш, мин. св. изя̀дох, прич. мин. св. деят. изя̀л, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Ям всичкото. Изяжте всичко, за утре да не остава постно ядене. Вазов. Две клисурски заптиета ги изяли вълци тая заран. Вазов. Еднъжки кучето обули / в цървули / и то си изяло краката. Михайловски. 2. За молци и под. — прояждам на много места. Молци изяли преждата. 3. За киселини, ръжда и под. — разяждам. Остра сабя веки плесеняса, / силен боздуган ръжда изяде. Вазов. 4.. Прен. Присвоявам, отнемам нещо несправедливо. Прангата с кмета заедно и писарят са изяли от общинската каса — колко мислиш? — изяли са таман хилядо лева. Влайков. Никому нищо не си бил изял? И двата наполеона от моя хак? Не ги ли изяде? Йовков. 5. Прен. Прахосвам, пропилявам. Не продавам от овцете, та да плащам... Такъв имот! Опропасти го, изяде го! Йовков. 6. Прен. Погубвам, съсипвам, унищожавам някого. На сватба ла отива (Албена) или на бесило? — И на въжето иска да е хубава. — Пустата ѝ хубост, тя я изяде. Йовков. Свърши се с Никола Георгиев... Щом сина му изядоха, отиде си и той. Кр. Григоров. 8. Прен. Разг. Пропускам букви или звукове при говорене, при писане. Бързо пише, затова изяжда буквите. изяждам се, изям се страд.
|