ПредставянеСътруднициПроектиПубликации
В Секцията за история на българския език (СИБЕ) се извършват изследвания, свързани с лексикографското представяне на езика в отделни периоди от Българското средновековие до пред-Възраждането. Фиксират се опорни срезове в ХІ-вековната ни езикова история. Историческите речници служат за основен фундамент, върху който стъпват всички останали – диалектните, етимологическите, топонимните и съвременните речници на книжовния български език, както и изследванията върху езика.
Определящо в изследователския облик на Секцията е и изготвянето на критически издания на ръкописи от отделни периоди на историята ни с различна жанрова характеристика. Те разкриват езикови, текстологични и културологични проблеми от писмената традиция в периода ІХ – ХІХ век и дават отговор на редица въпроси за състоянието на езика през Средновековието и Възраждането.
Единствено в Секцията се правят проучвания както в областта на епиграфиката, така и в интердисциплинарното направление историческа диалектология.
Секцията е създадена през 1951 г. и е една от най-старите в Института, неин основател е чл.-кор. Кирил Мирчев.
проф. д.ф.н. Марияна Петрова Цибранска-Костова
ръководител на СИБЕ
проф. д-р Елка Петрова Мирчева
проф. д-р Явор Ивов Милтенов
доц. д-р Георги Атанасов Митринов
доц. д-р Калина Стефанова Мичева-Пейчева
гл. ас. д-р Магдалена Стефанова Абаджиева
гл. ас. д-р Татяна Ивановна Брага
Езикови ресурси от оригинални и преводни творби на Българското средновековие
Секция за история на българския език Срок: 2021 г. – 2023 г. Вид на проекта: колективен, национален Финансиране: бюджетна субсидия […]
Всекидневният живот през Средновековието по лексикални данни от български и румънски език
Секция за история на българския език Срок: 2020 г. – 2022 г. Вид на проекта: колективен, международен Партньор: Институтът за […]
LED-SW „Езикова и етнокултурна динамика на традиционните и нетрадиционните ценности в славянския свят“
Секция за етнолингвистика Срок: 24 месеца от подписване на договора Договор ДО 02/5 от 24.07.2018 г. Срокът е удължен с […]
Речници
Старобългарски речник
Т. I. А-Н. София, изд. „Валентин Траянов”, 1999, 1027 с.
Представя лексиката от класическите старобългарски паметници, дошли до нас в оригинали (епиграфските паметници) или чрез преписи от Х-ХІ в. (ръкописи). Изданието е спечелило националната награда „Христо Г. Данов” за 2000 г. в раздел „Хуманитаристика”.
Старобългарски речник
Т. IІ. О-ижица. София, изд. „Валентин Траянов”, 2009, 1325 с.
Проект: Проучване на старобългарската лексика като част от славянското християнско културно наследство – издаване на Старобългарски речник, т. II – спечелено финансиране от Фонд „Научни изследвания” в конкурс на МОН. Към тома е включен апендикс, който съдържа 270 нови за старобългарския лексикален фонд лексеми, ексцерпирани от открити в последните години старобългарски текстове.
Речник на книжовния български език на народна основа от ХVІІ век (върху текста на Тихонравовия дамаскин)
София, изд. „Валентин Траянов”, 2013, 1143 с.
Речникът показва лексикалното богатство на българския език на народна основа от ХVІІ век чрез възлов негов представител – Тихонравовия дамаскин. Съвместна задача между Института за български език при БАН и Института за славянознание на Руската академия на науките.
Речник на произведенията на Патриарх Евтимий
Приет за печат от НС с Протокол №4 на 23. IV. 2008 г.
Речникът е преводно-тълковен с индексална част, изработен въз основа на пълната ексцерпция на предварително избрани основни преписи на доказано авторските произведения на Патриарх Евтимий. С методите на модерната лексикография се представя семантиката на лексемите от езика на Патриарх Евтимий, като се използват теоретичните постижения на СИБЕ при създаването на Старобългарския речник.
Речник на съчиненията на поп Пейо
Автори: Мария Райкова, Ангелина Даскалова
Приет за печат с протокол №4 от 9 ноември 2000 г.
Приет за печат с протокол №4 от 9 ноември 2000 г.
2500 лексеми по най-ранния известен засега препис на ръкопис от Хилендарския манастир, който представя творчеството на един от оригиналните български писатели от ХVІ век.
Трудове и сборници
Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване
Милтенов, Явор. С., 2013.
Паратактични отношения в историята на българския книжовен език
Мичева, Ваня. Изд. Дио Мира. С., 2013, ISBN: 978-954-2977-07-0.
Изследването проследява развитието на паратактичната система в българския книжовен език от 9-ти до края на 17-ти век, като анализира промените в семантичните типове, връзката с говоримия език и с лингвокултурологичните особености на текстовете.
Зайковски требник от 14 век. Изследване и текст
Марияна Цибранска-Костова, Елка Мирчева. Изд. „Валентин Траянов”. С., 2012, ISBN: 978-954-9928-61-7.
Най-архаичният пълен текст на требник в българските книгохранилища, със следи от глаголически акростих и изключително ценен лексикален материал е представен с точно издание и прецизно изследване на базата на широк езиков материал.
Яков Крайков и неговият сборник „Различни потреби” между Венеция и Балканите през ХVI век
Цибранска-Костова, Марияна. Изд. „Валентин Траянов”. С., 2012, ISBN: 978-954-9928-63-1.
Български епитимийник от XV-XVI в.
Цибранска-Костова, Марияна. Изд. „Валентин Траянов”. С., 2011, ISBN: 978-954-9928-59-4.
Покайната книжнина на Българското средновековие IX – XVIII век
Цибранска-Костова, Марияна. Изд. „Валентин Траянов”. С., 2011, ISBN: 978- 954- 9928- 52- 5.
Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско
Антонова-Василева, Лучия, Георги Митринов. Институт за български език “Проф. Л. Андрейчин”. С., 2011, ISBN: 978-954-92489-2-0.
Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско
Митринов, Георги. Издава “Фондация ВМРО”. С., 2010, ISBN: 978-954-9206-44-9.
Филология. История. Изкуствознание. Сборник изследвания в чест на проф. дфн Стефан Смядовски
Изд. „Валентин Траянов”. С., 2010, ISBN: 978-954-9928-49-5.
“Книга за смъртта”. Т 1. Риторика на скръбта
Стефан Смядовски. С. (под печат)
Богомилите в църковноюридическите текстове и паметници
Марияна Цибранска-Костова, Мария Райкова. В: сп. Стара българска литература (под печат), 40 страници.
Кирилски ръкописи с глаголически вписвания
Явор Милтенов. В: Wiener slavistisches Jahrbuch, студия (под печат).
“Заповеди на св. Отци” в Синайския евхологий и западноевропейските пенитенциали
Цибранска-Костова М. В: Стара българска литература, (35 с. под печат)
Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в.
Марияна Цибранска-Костова. С., изд. Гутенберг, 2007, 202 c.
Котленски сборник лято 1805. Изследване (с оглед на диалектната основа) и издание на текста
Августа Манолева. С., изд. “ЕЛГАТЕХ”, 2006, 315 с.
Изданието е спечелило конкурс на Националния център за книгата.
Диалозите на Псевдо-Кесарий в славянската ръкописна традиция
Явор Милтенов. С., изд. “Авалон”, 2006, 590 с.
Изданието е спечелило конкурс на Националния център за книгата.
Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста
Елка Мирчева. С., изд. “Валентин Траянов”, 2006, 846 с.
Изданието е спечелило конкурс на Националния център за книгата.
Родопско книжовно наследство. Райковски дамаскин
Георги Митринов. Варна, Университетско издателство ВСУ, 2005, 276 с.
Ново пълно издание на текстовете в същинската част на сборника.
Към историята на българската ръкописна книга през ХVIII – ХIХ век
Мария Райкова. Приет за печат с протокол №2 от 17 март 2005 г. – 52 с.
Грамоти на българските царе. Увод. Текстове. Речник. Библиография
А. Даскалова, М. Райкова. С., Академично издателство “Марин Дринов”, 2005, 443+7 с.
Първият тълковен речник на лексиката на осем български царски грамоти от ХІІІ-ХІV в. Изданието е спечелило конкурс на Националния център за книгата.
Светци, свитъци, книги
Стефан Смядовски. С., ИК “Агата-А”, 2003, 148 с.
Черковнославянските печатни книги и българската книжнина ХVІІ-ХІХ в. (по материал на печатния Номоканон)
Цибранска- Костова, М. 107 с.
Приета за печат с Протокол №9 от 255.07.2002 г. на НС на ИБЕ.
Приета за печат с Протокол №9 от 255.07.2002 г. на НС на ИБЕ.
Златоградски сборник
Георги Митринов. С., Изд. “Македония прес”, 2000.
Българска кирилска епиграфика
Стефан Смядовски. С., ИК “Агата-А”, 1993.
Изследването е първото обобщаващо текстологично и езиково проучване на българските кирилски надписи.