Малина Стойчева Съществителното име от мъжки род вòин има дублетна форма – вòйн, тоест и двете форми са правилни. Воин и войн са посочени като дублети още в първия академичен „Правописен речник на съвременния българския книжовен език“ от 1983 г. … Продължи
Сия Колковска През последните три десетилетия в българския език навлезе един особен тип заемки от английски, които представляват съкращения в езика източник. Такава е например заемката джиесем, която произхожда от английската дума GSM, представляваща съкращение от съчетанието Global System for … Продължи
Диана Благоева В българския език съществуват наречия, които произхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на … Продължи
Ванина Сумрова Налага ни се понякога да изразим приблизителност на количество, брой на нещо: на предмети; на период от време – час, ден; на мерна единица – метър, лев, килограм и др. В езика ни има специални числителни имена за … Продължи
Николай Паскалев В съвременната устна и писмена практика съществуват интересни проявления на т. нар. двойна умалителност при съществителните имена, образувани с два умалителни суфикса, напр.: книга – книжка – книжчица; блуза – блузка – блузчица; брат – братле – братленце; … Продължи
Диана Благоева В писмената практика понякога се прилага графичен похват, при който фрази (словосъчетания и дори цели изречения) се изписват с малко тире (дефис) между отделните елементи: между битието и човешкото-тук-битие; говори за човека-глас-и-писано-слово; човекът-на-чужда-земя се оказва чужденец вкъщи; човекът … Продължи
Кристияна Симеонова Употребата на едно и също съществително и в мъжки, и в женски род като термин не е много честа практика. Въпреки това все още в специализирани текстове се срещат формите анализ и анализа, метод и метода, диплом и … Продължи
Сия Колковска Както всички знаем, съществителните нарицателни имена от м. р. ед. ч. при функционирането си като подлози, приложения към подлози или в съставни именни сказуеми след глаголите съм, ставам и др. в изречението получават пълен член, а при употребата … Продължи
Илияна Гаравалова Първото, което изниква в ума ни, когато стане дума за трудности в българския език, е книжовното правило за употреба на пълен и кратък определителен член при имената от м. р. в ед. ч. На практика обаче изборът между … Продължи
Симеон Стефанов В последно време с огромен интерес следим едно кулинарно предаване по телевизията. Предаването е поредното свидетелство, че хората обичат да поставят оценки на околните. Оценяването вероятно ги кара да се чувстват по-способни, по-умни, по-значими. Но когато оценяваме, също … Продължи