Кой е Иржи Пршихода, или за предаването на чешки собствени имена в българския език

публикувано в: Правопис | 0

Михаела Кузмова Иржи Пршихода е съвременен чешки художник. Поводът да го споменем тук обаче не е творчеството му, а неговото име, отразено в информационните материали на известна столична галерия като Йиржи Пржигода. Изписано на чешки – Jiří Příhoda, то съдържа … Продължи

Молба за отпуск или молба за отпуска

публикувано в: Правопис | 0

Сия Колковска Думите отпуск и отпуска се отнасят към една особена категория съществителни имена, известни като родови варианти (в случая – от мъжки и от женски род). Родовите варианти са думи с еднакво лексикално значение и с еднаква основа, които … Продължи

На какво пишат учениците – на работни листове или на работни листи?

публикувано в: Граматика, Правопис | 0

Надежда Данчева Съществителното нарицателно лист има славянски произход. Формата ни отпраща към старобългарската дума листъ със значение ‘част от растение’. В повечето славянски езици думата се среща с две основни значения: ‘лист на растение’ и ‘лист хартия՚. В съвременния български … Продължи

Още за двойните умалителни в българския език

публикувано в: Правопис | 0

Николай Паскалев Основният начин за изразяване на т.нар. двойна умалителност в български е прибавянето на два ума­лителни суфикса към неумалително име (напр. книга – книжка – книжчица; брат – братле – братленце). Съществуват и други средства за това, сред които … Продължи

Двете форми са дублетни: вòин – вòйн

публикувано в: Дублети, Правопис | 0

Малина Стойчева Съществителното име от мъжки род вòин има дублетна форма – вòйн, тоест и двете форми са правилни. Воин и войн са посочени като дублети още в първия ака­демичен „Правописен речник на съвременния българския книжовен език“ от 1983 г. … Продължи

Джи Ес Ем или джиесем

публикувано в: Правопис | 0

Сия Колковска През последните три десетилетия в българския език навлезе един особен тип заемки от английски, които представляват съкращения в езика източник. Такава е например заемката джиесем, която произ­хожда от английската дума GSM, представляваща съкращение от съчетанието Global System for … Продължи

Ще взема трамвая до (в)къщи

публикувано в: Правопис | 0

Диана Благоева В българския език съществуват наречия, които про­изхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на … Продължи

От пет-шест до 15 – 20

публикувано в: Правопис | 0

Ванина Сумрова Налага ни се понякога да изразим приблизителност на количество, брой на нещо: на предмети; на период от време – час, ден; на мерна единица – метър, лев, килограм и др. В езика ни има специални числителни имена за … Продължи

Нос, носле, носленце… (За двойните умалителни в българския език)

публикувано в: Правопис | 0

Николай Паскалев В съвременната устна и писмена практика съ­ществуват интересни проявления на т. нар. двойна умалителност при съществителните имена, об­разувани с два умалителни суфикса, напр.: книга – книжка – книжчица; блуза – блузка – блузчица; брат – братле – братленце; … Продължи

Въпросът e: нужно-ли-е-да-пишем-така

публикувано в: Правопис | 0

Диана Благоева В писмената практика понякога се прилага графичен похват, при който фрази (словосъчетания и дори цели изречения) се изписват с малко тире (дефис) между отделните елементи: между битието и човешкото-тук-битие; говори за човека-глас-и-писано-слово; човекът-на-чужда-земя се оказва чужденец вкъщи; човекът … Продължи

1 2 3 4 5 13