Жанета Златева При някои съществителни от среден род, които са от чужд произход, в практиката възникват затруднения при определянето на правилната форма за множествено число. Съществителните от чужд произход се адаптират към системата на българския език и получават едно от … Продължи
Марияна Цибранска-Костова Чували сме често и ученици, и преподаватели да задават въпроса защо вкъщи се пише слято, а у дома – отделно. Отговорът е свързан с историята на езика ни. Вкъщи съдържа стара падежна форма на съществителното, която не се … Продължи
Елка Мирчева Често използваме чужди думи, без да имаме напълно ясна представа какво означават те. Да вземем например минимален, максимален, оптимален, с употребата на които нерядко се злоупотребява. Няма да се старая да ви убедя да ги замените с домашни … Продължи
Михаела Кузмова Иржи Пршихода е съвременен чешки художник. Поводът да го споменем тук обаче не е творчеството му, а неговото име, отразено в информационните материали на известна столична галерия като Йиржи Пржигода. Изписано на чешки – Jiří Příhoda, то съдържа … Продължи
Сия Колковска Думите отпуск и отпуска се отнасят към една особена категория съществителни имена, известни като родови варианти (в случая – от мъжки и от женски род). Родовите варианти са думи с еднакво лексикално значение и с еднаква основа, които … Продължи
Надежда Данчева Съществителното нарицателно лист има славянски произход. Формата ни отпраща към старобългарската дума листъ със значение ‘част от растение’. В повечето славянски езици думата се среща с две основни значения: ‘лист на растение’ и ‘лист хартия՚. В съвременния български … Продължи
Николай Паскалев Основният начин за изразяване на т.нар. двойна умалителност в български е прибавянето на два умалителни суфикса към неумалително име (напр. книга – книжка – книжчица; брат – братле – братленце). Съществуват и други средства за това, сред които … Продължи
Малина Стойчева Съществителното име от мъжки род вòин има дублетна форма – вòйн, тоест и двете форми са правилни. Воин и войн са посочени като дублети още в първия академичен „Правописен речник на съвременния българския книжовен език“ от 1983 г. … Продължи
Сия Колковска През последните три десетилетия в българския език навлезе един особен тип заемки от английски, които представляват съкращения в езика източник. Такава е например заемката джиесем, която произхожда от английската дума GSM, представляваща съкращение от съчетанието Global System for … Продължи
Диана Благоева В българския език съществуват наречия, които произхождат от стари падежни форми на съществителни, понякога слети с предлог: зиме, нощем, редом, гърбом, отръки. Едно от тези наречия е къщи, което е остаряла форма за дателен и местен падеж на … Продължи