|
пỳбличен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е достъпен за публика, за всички. Публично събрание. Публично място. 2. Който става явно пред всички, в присъствието на общество, на публика. Публично обсъждане. Публични изявления. Публична похвала. Публични обида. 3. Остар. Обществен. То (християнството)... подчини на своята власт нравите, стана ръководител на публичния морал. Величков. Извади из портфейла си една банкнота от пет долара и я подаде на явилия се полицай, за да си плати глобата за нарушението на публичния морал. Св. Минков. □ Публичен дом — заведение за проституция. Публичен търг — продажба на имущество или стока чрез наддаване от страна на купувачите. Публична жена (остар.) — проститутка, лека жена. Мисли и приказва обикновено с необуздан цинизъм за публични жени и домове, без да се свенява от присъстващите. Н. п. Филипов.
|