Речник

пуст, -а, -о, прил. 1. Който не е населен; необитаем, пустинен, див. Никакво човешко жилище, никакъв признак от култура. Дъбова гора, голи ридове, пусти и самотни валози, скали. Вазов. Чифлици и села наблизо няма, зад поста е безлюдно и пусто поле. Йовков. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. Величков. В околността на града има такива пусти, недостъпни места, бурени и къпини. Елин Пелин. Пусти гори. Пуст остров. 2. Който е изоставен, напуснат от обитателите, в който няма движение, живот; безлюден, запустял. В разораните улици, / в пустия град / разрушен / аз вървях. Багряна. Вчера задръстени и раздвижени като мравуняк, днес улиците бяха съвършено пусти. Ал. Константинов. Огнянов преспа в една пуста воденица. Вазов. Полето е пусто, снегът си стои тъй, както си беше навалял. Няма още пътища, няма хора, няма жива душа. Йовков. Пуста къща. Пусти улици. 3. Който няма нищо в себе си; празен. Многострадална кесийке, / ти от ден на ден злочеста / по-широко се отваряш, / отваряш, не се затваряш / и от ден на ден повече / все пуста, празна оставаш. П. Р. Славейков. Валеше сняг. Замислен, Комков вървеше към дома си — към своята пуста, широка, неприветна стая. М. Кремен. 4. Прен. Който е лишен от съдържание, от значение; безсъдържателен, празен. Не плача задето безрадостен, пуст и прекършен / без тебе животът ми дълг ще е само и бреме. Багряна. Чувствах ясно само едно — че душата ми е някак мъртва, пуста — там нямаше ни скръб, ни радост, нито мисли и желания. Г. Райчев. Животът е тъй пуст и скърбен без топлина на предана душа. Вазов. Погледът ѝ беше пуст и безсмислен. Г. Райчев. Пуст човек. Духовно пуст. 5. Прен. Диал. Клет, злочест, нещастен. Тъй върви светът! Лъжа и робство / на тая пуста земя царува! Ботев. Кой знае!... пуста глава още що ли има да прекарва и да тегли. Блъсков. 6. Прен. Разг. Който буди омраза, ненавист; противен, омразен, проклет. Пусто тегло наше! Боже! — изпъшка тя горестно. Вазов. Остави се... Да му се не види и лятото и проклетията, от пусти гости очите си не можах да отворя. Чудомир. Додея ми, майко, робска орисия / в господарски двори и с тежко имане. — / Саван ми е пуста свилена премяна. Багряна. И защо му са пустите пари, дето ги печели, когато живее като говедо? Ал. Константинов. Аз залюбих пусто либе, / дядо харо кожухаро. Нар. пес. 7. Прен. Диал. Който буди досада, отегчение, недоволство от нещо. Я ме годи, мамо, я ме жени: / пуста младост, мамо, не се търпи! Влайков. Не е, брате, село пусто, като село — / пръснало се в планината, та се невидело. / Накацали къщурките от чука на чука. Елин Пелин. Остави тази пуста тантела. Сега ли ти е притрябвала. А. Каменова. Малко ли са се убивали от тая пуста любов? Вазов. 8. Прен. Диал. Който буди учудване или възхищение. Хубава е, хубава е, пустата Ирин-Пирин! Вазов. Всички гледаха вълка... — Пустият му Калин, как го улови! Йовков. Не свири пустата му гъдулка, ами говори. Елин. Пелин. Пустите клисурци / станали московци. Нар. пес. □ Наливам (преливам) от пусто в празно (разг.) — върша безполезна работа. Макар и да виждах ясно, че да вземеш в заем, за да плащаш дълг, е да наливаш от пусто в празно, все пак черният призрак на позора и разорението се беше скрил от очите ми. Д. Немиров. Пуст опустял (останал, да е) (диал.) — проклет да бъде. Пусто да опустее това Скопие, защо е толкова далече? Да беше като до Бургас, още днес щеше да иде при мъжа си. К. Петканов. Така той говореше всяка година, знаеха преспанци, но му даваха афиона си на по-ниска цена — пуст да остане, дано да го отрови. Дим. Талев. Пусто остало платното, / кога ми либе загина! Нар. пес. Пусто остало имане, кога минали млади години. Погов. Пусто да е (да остане), пусто и върло, пусто опустяло (клетва) — да опустее, проклето да е. Ела, бре Йоване пусто да остане, / ела да се видим. Елин Пелин. Ах коня водя, пеша ходя — / пусто ле да е! Нар. пес. Пусто дърво (пуста тояга)! (разг.) — при укоряване на някого със закана за бой. Ядосваше го нейната дързост. Мома, седнала в политиката да се бърка! Пусто дърво! Г. Караславов. Пусто дърво недодялано! От сиромашия се оплакват, а пиянстват като скотове. Елин Пелин. Тоя Кирлив Христо... си пиел кафето в кафене „България“ и оттам давал своите команди... Пуста тояга за такива! Л. Стоянов. Пусто място — място, което е негодно за никаква култура и не принася стопанска полза.