|
пỳхкав, -а, -о, прил. 1. Който прилича на пух, който е мек като пух. На вратата се показа възрастен мъж със съвършено бяла пухкава коса. П. Спасов. Тлеещата жар в огнището се бе покрила с дебел пласт бяла, пухкава пепел. Дим. Талев. Той виждаше... как детенцето му се усмихва и маха радостно и безсмислено малките си пълнички и пухкави ръчички. Г. Караславов. Валеше сняг — тих, пухкав, на едри парцали. Дим. Димов. Пухкаво одеяло. 2. Който е покрит с пух. Наизскачаха десетина патета, жълти, пухкави. Йовков. Две новоизлюпени жълти пухкави пиленца кълвяха разпилени зърна. Ем. Коралов. Някои от тях милваха на скута си опитомени катерички или бели пухкави зайчета. Ст. Загорчинов.
|