|
пукнатинà ж. Тесен и дълъг отвор на повърхността на нещо твърдо, причинен от удар, напор, изсъхване и др.; цепнатина. Вятърът засвири в комина и в пукнатините на вратата. Йовков. Цял месец не падна капка дъжд. Полето посърна. Напреко през нивите се отвориха широки пукнатини. Хар. Русев. Стените са неравни, пожълтели от влагата, напукани — има големи разклонени пукнатини. Йовков. По скалите зеят страшни пукнатини. Вазов. Пукнатина на ваза. || Обр. Празнина. Сам чувстваше, че в най-скритите кътчета на душата му беше се получила някаква пукнатина. У него беше се прекършило онова пламенно убеждение, с което смяташе да се яви пред своите родители. Г. Караславов.
|