|
пỳхвам, -аш, несв.; пỳхна, -еш, мин. св. пỳхнах, прич. мин. страд. пỳхнат, св., прех. 1. Пухам веднъж или няколко пъти по веднъж. Като те пухна по главата, саде гороломи ще стане! Йовков. Ядосан Татар-Христо замахна да пухне бомбето в земята, но се спря. Йовков. Смукваше дълбоко дима от цигарата и, като пухваше, от носа и устата му сякаш извираше дебела струя пушек. Кр. Григоров 2. Разг. Падам, строполявам се на земята; бухвам. Както накриво си седнал, гледай да не пухнеш на земята.
|