пунгѝя ж. (нгр.). Диал. 1. Кожена торбичка за тютюн или за огниво, кремък и прахан. Стоичко Данкин въздъхна дълбоко, извади пунгия с контрабанден тютюн и почна да свива цигара в късче от вестник. Дим. Димов. Кръстьо също си сви цигара, извади мръсна пунгия, взе огнивото, нагласи праханта, удари и с удивителна увереност поднесе праханта към цигарата си. Г. Караславов. 2. Кожена кесия за пари. Той го взе и го погледна отблизо: вехта мешинена пунгия, ръцете му напипваха пари. Йовков. Боньо все ще има барем пукнат грош в пунгията, за да му даде, а твоят джоб е продънен, че си още ратай на баща си. А. Страшимиров.
|