пỳяк, мн. -ци, -ка (сл. ч.), м. 1. Мъжка пуйка. На двора, с две-три пуйки, се показва пуякът. Йовков. Имаме супа, и тлъстата гъска... И половината от вчерашния пуяк, пържен с прясно краве масло. Вазов. Надува се като пуяк. Погов. Мълчи като пуяк. Погов. 2. Прен. Разг. Презр. Глупав, надменен човек. Пуяк!... До вчера беше нищо и никаква дрипа, а днес се надува като министър! Дим. Димов. Той беше ротмистър от гвардията, една кукла, един пуяк в червена униформа. Дим. Димов.
|