|
пỳблика, мн. няма, ж. (лат.). 1. Лица, които гледат и слушат някакъв спектакъл, концерт, филм, сказка и под. В театъра, препълнен с публика, присъстваха всички европейски консули. Вазов. След всеки скок той прави с ръце същия елегантен жест и любезно се покланя на публиката. Г. Райчев. Четене в салона на писателите / ... / Публиката слуша най-внимателно / руските и чуждите поети. Багряна. Многобройна публика. 2. Посетители на обществено място. Читалнята е отворена за публиката през целия ден. □ Широка публика — публика с разнороден състав и без специални изисквания. Тия сказки съм приготвил за по-широка публика. Ще ги държа по селата. Йовков.
|