п
па
пе
пи
пл
пн
по
пр
пс
пт
пу
пф
пх
пч
пш
пъ
пю
пя
| пубертет
пубертетен
публика
публикация
публикувам
публикуване
публицист
публицистика
публицистичен
публицистически
публицистично
публицистка
публичен
публично
публичност
пудел
пудинг
пудра
пудрене
пудриера
пудриерка
пудря
пудря се
пуздра
пуйка
пуйчи
пук
пукал
пукам
пукам се
пукане
пуканки
пуквам
пуквам се
пукване
пукна
пукна се
пукнат
пукнатина
пукница
пукот
пукотевица
пул
пулверизатор
пуле
пулене
пуловер
пулп
пулпирам
пулпиране
пулпов
пулс
пулсирам
пулсиране
пулт
пуля
пуля се
пумпал
пунгия
пунически
пункт
пунктир
пунктирам
пунктиране
пунктов
пунктуация
пункция
пунш
пура
пургатив
пургативен
пуризъм
пурист
пуристка
пуритан
пуританка
пуритански
пуританство
пурпур
пурпурен
пусия
пускам
пускам се
пускане
пусна
пусна се
пуст
пуста
пустея
пустинен
пустинник
пустиннически
пустинничество
пустинно
пустиня
пусто
пустосам
пустосвам
пустосване
пустославие
пустословие
пустота
пустош
пусула
пуф
пуфкам
пуфкане
пуфтене
пуфтя
пух
пухам
пухане
пухвам
пухен
пухест
пухкав
пухкавина
пухкавост
пухкам
пухна
пухов
пухтене
пухтя
пухче
пуша
пушалня
пушач
пушачка
пушек
пушен
пушене
пушечен
пушилка
пушка
пушкам
пушкане
пушлив
пушливост
пущам
пущам се
пущане
пущина
пущинак
пуяк
|
пỳкам, -аш, несв. 1. Прех. Правя пукнатина по нещо; напуквам, попуквам. Оня дунавски вятър така брулеше, та пукаше и камъните. Вазов. През нощта валя хубав пролетен дъжд... Земята беше се отпуснала, беше се освободила от огъня, който я пукаше. Елин Пелин. Поради невниманието си тя често пука чиниите, когато ги мие. 2. Прех. Диал. Пека пуканки. Пред тях на пръстен мангал една подявка пукаше с тенекиен долап кукуруз. А. Страшимиров. 3. Непрех. За нещо твърдо и чупливо — издавам остър шум като при чупене; пращя, скърцам. Във внезапното мълчание, което настъпва, съчките в огнището пукат и пращят. К. Константинов. Под бесния натиск на бурята цялата черква сякаш се огъваше, покривът и стените пукаха. Йовков. Животът е поток планински, / шуми на пролет, пукат ледовете, / и чуваме как камъни влече. М. Петканова. 4. Непрех. Разг. Само 3 л. За огнестрелно оръжие и под. — гърмя. Зад него пукаха пищовите на двоицата турци. Вазов. Припряно и често пукаха пушки. Йовков. Картечниците пукат. || За мотор — издавам пукот, силен шум, бръмчене; буча, трещя. По цял ден пукаха припрените мотори на мотоциклетите, прииждаха подкрепления. Вежинов. 5. Непрех. Прен. Разг. Препълнен съм, пълен съм с нещо; пращя. Хамбарите пукаха препълнени с жито, в зимниците виното кипеше. К. Петканов. Години да обикаляш около туй място, а да не знаеш, че там пещерата пука от рубета. Д. Немиров. 6. Прех. Прен. Руг. Ям или пия много или лакомо; плюскам, праскам. Още една пролет иде, / кукувици кукат, / а нашите хъшовчета / бяла рада пукат. Каравелов. Връщаш се по никое време и искаш всичко да ти е угодно. Ако си гладен, сядай и пукай! К. Петканов. Пукай, Пръвчо, яж, Иванчо. Нар. прик. 7. Непрех. Ирон. Пренебр. Умирам. Нямам право да се бъркам в хорските щуротии — който иска — да пие, който иска — да се къпе, па ще оздравяват ли, ще пукат ли, то си е тяхна работа. Г. Караславов. Димо се нахвърли върху жена си и силно я удари по страната. — Тук аз заповядвам! Ти върви вкъщи и там пукай! К. Петканов. пукам се страд. □ Яде, та му пукат ушите (разг.) — яде лакомо, с голям апетит. Дядо Костадин с радост следеше как изчезваха румените и подути самуни. — Ядат хората та ушите им пукат! К. Петканов.
|