|
пỳхам, -аш, несв., прех. 1. Удрям нещо меко, при което се чува тъп звук „пух“. Пухаше вълнестата си шапка, която изгърмяваше като балон на тезгяха, и почваше да благославя. Кр. Григоров. Тананика по ритъма на музиката..., пуха калпака о пода и почва да ситни ръченица. Кр. Григоров. 2. Отстранявам праха от нещо с леки удари; тупам. Стопанката му цял ден пуха и тупа праха. П. П. Славейков. На един прозорец насреща най-мързеливата комшийка, станала като никога в пет часа, пуха нещо с метлата. Елин Пелин. 3. Прен. Разг. Бия, пердаша някого. Казвай сега, ако не искаш да те пухат още веднъж. Каравелов. 4. Изкарвам силна струя въздух от гърдите си; духам. Огнянов се разхождаше живо из стаята, като пухаше големи облаци дим от цигарето си. Вазов. Само кравата пухаше долу на пезула, преживяше мързеливо и потупкваше с опашката си. Влайков. пухам се страд. Днес ще трябва да се пухат чергите.
|