|
пỳстош, -тà, мн. -и, ж. и (рядко) -ът, -а, мн. -и, м. 1. Необитавано пусто, празно място; пущинак. Преди шест години... тука беше пустош и буренак само. Вазов. Дето стъпи турски крак, / там е пустош, там е мрак! П. Р. Славейков. Далеч от града, в тоя пустош, той за пръв път се почувства свободен. М. Марчевски. Горска пустош. 2. Само ед. Отсъствие на живот, движение и шум; безлюдност, тишина. По това време машините обръщаха браздите... Работа кипеше, труд. А сега — пустош! А. Гуляшки. Цари пустош навред; изтихом сал ридай / студений вятър над степта умряла. Йовков. Отварям, влизам. Кучето го няма, / а дворът глъхне в пустош потопен. Хр. Радевски. 3. Само ед. Прен. Поет. Душевна празнота. В дни на пустош и задуха, в дни безрадостни и безвестни, / всяко зърно ще ми припомня един тукашен ден или миг. Багряна. С какво ще спаси душата си от мразовитата пустош, с която безделието ще я налети? А. Гуляшки. А друг угрижено ще наведе главата / със мъка някаква и пустош във душата. К. Христов. 4. Само ед. Прен. Книж. Отсъствие на духовни интереси, на възвишени стремежи. За бившия директор на снабдителния отдел вече не съществуваше „червено“ и „черно“. Изчезнали бяха от съзнанието му политическите цветове, пустош и ледено равнодушие царяха там. А. Гуляшки. Отблясъци от огненото зарево над селото играеха по лицето и по дългата му бяла брада, сякаш искаха да запалят зрака в очите му, загаснал под пепелта на страшна душевна пустош. Дим. Ангелов.
|