пушѝлка ж. 1. Диал. Гъст пушек. Дигна се една пушилка, проточиха се едни огнени езици, пламна плевникът. Чудомир. Стига си смъркал тоя боклук бре, мъжо! — викаше тя. — Стига си се тровил, бре! Сила не ти е останала от тази пушилка, ще се задушиш, ще пукнеш, както си седиш. Г. Караславов. 2. Гъст прах из въздуха. Понесоха се конете бясно към вражеските редици и такава пушилка се вдигна, че полето и хората се удавиха в прах. Ст. Загорчинов. Ранобудни невести дигат пушилка — метат дворовете. А. Каралийчев. □ Вдигам пушилката (пушек) (диал.) — стремглаво бягам, тичам из улица, път. Стиснал Станчо барабана, дигнал пушилката надолу и, щом стигнал първата къща накрай града, извадил книжката. Чудомир.
|