|
пустѝнен, -нна, -нно, мн. нни, прил. 1. Присъщ на пустиня. Далеч на изток палма / през сън съзира той, / как тя самотна чезне / там на пустинний зной. П. П. Славейков. Като пустинен ураган налиташе и ревеше тълпата. Смирненски. Пустинен климат. Пустинен характер. Пустинни пясъци. 2. Лишен от растителност, безплоден като пустиня; див, пуст. Минахме ред хълмове и планински долинки, окръжени от венец високи чукари, страшно диви, мълчаливи и пустинни. Вазов. Над скалите на брега пустинен / чайки блясват, кръгове изрязват. Н. Ракитин. Местността наоколо беше пустинна и дива. Ст. Загорчинов. Пустинна равнина. 3. Прен. В който няма движение, живот; безлюден, самотен, тих. Цялото село изведнъж утихна, пустинно и мъртво. Никакъв шум, никакъв глас. Като че в селото нямаше ни една жива душа. Йовков. На лунния блясък вълните / заливат пустинния път. Дебелянов. Към Кюстенджа се движи само една платноходка. Морската шир е пустинна. А. Каралийчев. || Поет. В който няма никакъв шум, извънредно тих и спокоен. Една съблазън ме опива, / зоват ме шепотно мечти / далеч, де никой не отива, / далеч в пустинни самоти. Яворов. Вечер, в пустинни градини, / думи невинни / ронеше ясна луна. Лилиев. Пустинна глухота е обхванала цялото крайречие, тъй живо и тъй весело пролет. Ц. Церковски. 4. Остар. Присъщ на пустинник, аскетичен. Като се научих за благолюбивия нрав на твоята душа... и пустинното ти, невеществено и ангелско пребивание,... твърде много възжелах да видя твое преподобие (на Св. Ив. Рилски). Вазов. Не знаем ние, какви е думи думал през нощите дервишът пустинен, но знаем, че ти излъга с клетва бога, народа и Родопската земя! А. Страшимиров.
|