|
пỳша1, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. Поемам и изпускам през устата си дим от цигара, лула, пура. Мишо пушеше цигара след цигара. Г. Караславов. Цял ден дялкаше нещо, тананикаше и пушеше с дебелата си лула. Елин Пелин. 2. Непрех. Имам навик да пуша, пушач съм. Аз нито пия, нито пуша, нито комар играя — от работа право в къщи си отивам. Св. Минков. Аз съм българин,... честен гражданин, добър баща... Не пия, не пуша. Елин Пелин. 3. Непрех. Само 3 л. Изпускам пушек, дим, когато съм запален, когато горя; димя. В кадилницата пуши измирски тамян. Влайков. Пушката бе подпряна на близкото дърво. Под него пушеше с тънък син дим слаб огън. Вежинов. В ляво кървава вечер гори, / в дясно тъмни пожарища пушат. Багряна. По селото все още пушеха някои от запалените къщи. Дим. Талев. || Само 3 л. За лампа, свещ, печка и под. — не горя добре и изпускам много пушек. Трябва да се изчисти коминът, за да не пуши печката. 4. Прех. Разг. Опушвам, кадя. Вечер, когато си легне Райка, тя седне до главата ѝ... И току я ръси със светена вода, пуши я с измирски тамян. Влайков. Пуша риба. пуша се страд. За да се запазят продуктите от разваляне, те се сушат или се замразяват, пушат, солят.
пỳша2, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Запушвам, затъквам. Хитър Петър... пушил само дупките, що оставали между големите клади. Нар. прик.
|