|
пỳкал1 м. Диал. Бухал. □ Гледа като пукал (разг., неодобр.) — гледа опулено и мълчи. Селянинът се диви. „Какво ме гледаш тъй като пукал?“ Ст. Чилингиров. Ти му думаш, то те гледа като пукал. Погов. Мълчи като пукал (разг.) — мълчи и гледа навъсено, без да продума нещо. Що мълчиш като пукал? — каза му тя. — Кажи и ти нещо, мъж си. Йовков.
пỳкал2 м. Диал. Пръстен съд за вино. Лила... наливала из пукала вино и подавала всекиму в ръка. Каравелов.
пỳкал3 м. Диал. Див мак. На това светлоалено цвете, което се мярка из зелените класове на нивята, ние казваме „пукал“. Вазов. На същата нива дойдох и погледнах: / растяха наоколо бурен и тръне, / метличина, пукал и люта коприва. Ем. п. Димитров.
|