пỳйка ж. 1. Най-едрата домашна птица с дълги крака и дълга шия. Meleagris gallopavo. В курника, ограден с телена мрежа, се разхождаха бавно кокошки и пуйки. Дим. Димов. На двора, с две-три пуйки, се показва пуякът. Йовков. Печена пуйка с кисело зеле. 2. Прен. Разг. Пренебр. Глупав и надменен човек. Той даваше надеждица едно време, а излезе един ялов педант и надута пуйка. Вазов.
|