пỳкнат, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от пукна. 2. Като прил. — който е с пукнатини, с цепнатини. Пукнато корито. Пукнато огледало. Пукната чаша. □ Не давам (ни) пукнат грош (пукната пара) (разг.) — нищо не давам. За тоя материал вие не сте дали пукнат грош. А. Гуляшки. Който има повече, нека даде. Аз ни пукната пара няма да дам. К. Петканов. Не струва пукнат грош (лев, пара) (разг.) — нищо не струва, няма никаква ценност. Нямам пукнат грош (пукната пара) (разг.) — нямам никакви пари. Аз нямам ни пукната пара... Дири ли ти някой това, което аз сега ще предлагам? Ц. Церковски.
|