пулс, пỳлсът, пỳлса, мн. няма, м. (лат.). 1. Ритмично обтягане и разпускане на артериите едновременно с ударите на сърцето. Тя в първия момент беше поразена, пулсът ѝ се ускори до сърцебиене. Ал. Константинов. Чувства се последно слабо биене на пулса. Вазов. Кога ще умре? — Довечера или през нощта... Когато температурата ѝ почне да спада, а пулсът се ускори. Дим. Димов. Нормален пулс. Ускорен пулс. 2. Разг. Мястото на лявата ръка по-горе от китката, чрез чието напипване се усеща това движение. Лекарят прегледа болния внимателно: както му е редът, чука му на гърдите, слуша го с тръбичка, пипа му пулса. Влайков. Пристъпи до Крайналията, погледна го в лицето отблизо, после хвана ръката му, потърси пулса му. Йовков. Младият лекар прислуша болното момче, опита му пулса и се дръпна настрана. Г. Караславов. || Обр. А животът на новата страна се развиваше и кипеше. Пулсът ѝ биеше с пълна сила. Вазов. Москва е пулсът, по който се познава радва ли се или плаче руската земя. Вазов. 3. Прен. Книж. Ритъм, темп на движението на нещо. Тук (на ул. „Маршалковска“) вече се чувства пулсът на големия град. Човешката навалица е гъста, минаването през улицата — опасно. Н. Фурнаджиев.
|