пунѝчески, -а, -о, прил. (лат.). Обикн. в съчет. пунически войни — а) Истор. Трите войни между Древен Рим и Картаген (264 — 146 г. пр. Хр.) за сфери на влияние. б) Прен. Разг. Досаден дълъг и неприятен спор, разправия. Захванала се една из пуническите войни между Петко и Гуджо — Гуджо напада, а Петко са защитава. Каравелов. Градът и окръгът водят война страшна, пуническа, дълга. Вазов.
|